Енергиен паспорт и енергиен сертификат на сградата

Оценка за съответствие на проектите, енергиен паспорт и енергиен сертификат на сградата са сред задължителните документи при сделка

При сключване на договор за покупко-продажба или отдаване на имот под наем, клиентът да следи за изрядността на документите.

В България беше приет промененият Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Той въведе редица нови изисквания към правата и задълженията на собствениците и инвеститорите на новите и съществуващи сгради, към физически и юридически лица, които извършват услуги в областта на енергийната ефективност, към документите и изискванията, които трябва да вървят при покупко-продажба и отдаване под наем на една сграда, както и към задължителните енергоефективни мерки, които страната нитрябва да постигне в периода до 2016 г. в качеството си на страна – член на Европейския съюз. Въпреки това обаче минимален процент от заинтересуваните страни в процеса са наясно каква документация трябва да изискват, за какво да следят и къде да търсят правата си в случай на нарушение на закона.
Съществуват три важни момента в ЗЕЕ, обясняват специалисти. Това са оценка за съответствие на проектите, енергиен паспорт и енергиен сертификат на сградата.

Оценка за съответствие
Тя се извършва с цел удостоверяване съответствието на обектите с нормативните изисквания за енергийна ефективност и реализирането на енергоспестяващи мерки за подобряване на енергийните им характеристики. Съгласно ЗЕЕ всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в закона. За оценката е необходимо възложителят да предостави на лицата, извършващи оценката, работните и техническите проекти, както и връзка с проектантския екип. При приключване на оценката се изготвя доклад, а ако се установят пропуски в техническите проекти, се дават препоръки за преработването им.

Енергиен паспорт
Той е задължителна и неизменна част от останалата документация на сградата и съдържа информация за енергийните характеристики на сградата и нормативната й стойност, годишен разход на енергия, спестени емисии въглероден диоксид, класификация на сградата (към кой енергиен клас принадлежи), топлотехнически характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи и оценката на състоянието им, мерките за подобряване енергийните характеристики на сградата. Това е динамичен документ и при промяна състоянието на сградата във всеки един момент може да бъде анулиран и да се издаде нов. Енергийният паспорт върви задължително с протокол и се издава на база проектно заложени показатели. Той или копие от него трябва да бъде предаден от инвеститора на собственика или наемателя на сградата или единица от нея. За този енергиен паспорт не се заплаща от купувача, той влиза в цената на сделката.
Какво става обаче, ако такъв документ не бъде получен? По силата на ЗЕЕ между третата и шестата година на експлоатация на сградата трябва да се издаде

Сертификат за енергийна ефективност
Той се издава на база реална консумация на енергия за вече изминали два или три отоплителни и охладителни сезона. Като сравнителни се взимат показателите, заложени в енергийния паспорт. Това означава, че ако собствениците на сградата нямат такъв, трябва да платят за повторното издаване или да намерят инвеститора, който да им го предостави. Наема се независима фирма, регистрирана от Агенцията по енергийна ефективност, която прави одит на сградата и издава сертификата. Той върви заедно с протокол за мерките, които трябва да се предприемат за постигане или подобряване енергийната ефективност на сградата. Тези мерки трябва да бъдат осъществени до три години след издаване на сертификата. След тях собствениците на сградата влизат в нарушение на закона и търпят санкции в размер от 10 000 до 30 000 лева.

Какво казват законите?

На задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ (обн. ДВ. бр. 98 от 2008 г., изм. ДВ. бр. 6 от 2009 г., изм. ДВ. бр. 19 от 2009 г., изм. ДВ. бр. 42 от 5 юни 2009 г.) подлежат:
•сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 1000 кв.м (ЗЕЕ, чл.19, ал.1 и ал.2);
•сгради в срок не по-рано от три и не по-късно от шест години от датата на въвеждането им в експлоатация (ЗЕЕ, чл. 20, ал.1).

Процесът по сертифициране на сгради включва:
•Детайлно обследване, извършено по реда на наредбата по чл. 15, ал. 3 от ЗЕЕ и предписване на енергоспестяващи мерки при несъответствие с еталонните характеристики;
•Изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки;
•Проверка на изпълнението на предписаните енергоспестяващите мерки;
•Определяне категорията на сертификата – А или Б и издаване на сертификат при установяване на съответствие със съответния клас на енергопотребление от скалата на класовете на енергопотребление.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 от Закон за местните данъци и такси от данък се освобождават:
•сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;
•сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:
а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

сп.“ИНДЕКС Имоти“ Брой 12 – Декември ’09
от Петя Ралчева





Най-четени публикации за имоти:


Временно мненията са затворени.