ДОПК: Удостоверение по чл.87 се издава от НАП. Ако сте физическо лице или едноличен търговец този документ може да извадите от съответната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес (по лична карта). За останалите субекти – в зависимост от вашата регистрация, трябва да се обърнете към съответната дирекция на НАП. От 4 януари 2016 г. е променено искането за издаване на документи по чл. 87, ал.6 от ДОПК, като е дадена възможност лицата да декларират пред орган по приходите съгласие, удостоверението да бъде получено от трето лице. За целта е необходим втори подпис на искането за издаване на документи пред орган по приходите в съответната териториална структура на НАП. Съгласието може да се даде само лично от задълженото лице (за физически лица) или представител по закон (за юридическите лица). Упълномощени лица (независимо от вида на пълномощното) не могат да заявяват съгласие за получаване на удостоверението от трето лице.
Искане за издаване на Удостоверение по чл.87 – електронен адрес, на който се предоставя услугата:
Информация от Административен регистър към Интегрирана информационна система на държавната администрация
Срок за предоставяне: До 7 дни от постъпване на искането. Удостоверението се издава в 14 – дневен срок от постъпване на искането в случаите когато същото е подадено чрез некомпетентна ТД.
Срок на действие на документа/индивидуалния административен акт:
Към момента на издаване
Ползването на услугата с квалифициран електронен подпис (КЕП) изисква потребителят да:
– разполага с КЕП на физическо лице или КЕП на физическо лице, асоциирано с юридическо, като в него освен информация за физическото лице (автор) се съдържа информация и за юридическото лице (титуляр), издаден от доставчик на удостоверителни услуги;
– се е автентикирал (логнал) в електронния портал на НАП с КЕП;
– е получил достъп до съответната услуга, съгласно Правилата за ползване на електронните административни услуги на Националната агенция за приходите с КЕП.
Ниво на осигуреност при ползване на КЕП „високо“.
Ползването на услугата с персонален идентификационен код (ПИК), изисква потребителят да:
• разполага с ПИК, издаден от НАП, за физически и юридически лица;
• се е автентикирал (логнал) в електронния портал на НАП с ПИК
Ниво на осигуреност при ползване на ПИК – „ЗНАЧИТЕЛНО“
Този документ доказва, че нямате непогасени данъчни и осигурителни задължения към държавата. Когато купувате имот с или без банка (ипотека на недвижим имот), нотариуса и банката ще поискат от вас да предоставите този документ. Срока за издаването му е 7 дни от подаване на заявлението. При нотариуса извършващ сделката за продажба на вашето жилище, парцел, или друг вид недвижима собственост ще трябва да попълните и декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК. Тази декларация се заверява нотариално и нотриуса е задължен да изиска нейното подписване, тъй като носи солидарна отговорност за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя ако има такива.
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(4) Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от изрично посочено от него пред орган по приходите лице, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
(8) В срок до 1 юли на съответната година осигурените лица трябва да получават информация за осигурителния си доход.
(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Регистрираното лице има право на електронен достъп до данъчно-осигурителната си сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(10) (Нова – ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В 5-дневен срок от получаване на искане от възложител по чл. 5 от Закона за обществените поръчки или от лице, което организира процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки, органът по приходите предоставя информация за наличието или липсата на задължения на лицето, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Националната агенция за приходите може да предоставя на възложителите достъп по електронен път до информация за наличието или липсата на задължения на лицата. Присъединените към средата за междурегистров обмен възложители по чл. 5 от Закона за обществените поръчки или лица, които организират процедури за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, изискват и получават информацията чрез нея.
(11) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи и други правоимащи лица изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Присъединените към средата за междурегистров обмен компетентни органи и други определени в съответния закон лица изискват и получават информацията чрез нея.
(12) (Нова – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Редът за изискване и предоставяне на информацията по ал. 11 се определя от:
1. кмета на общината – за информацията, обменяна от общините;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за информацията, обменяна от агенцията;
3. директора на Агенция „Митници“ – за информацията, обменяна от агенцията.
Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.
(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.
КАКВО НОВО в ДОПК: Новите изменения в ДОПК от Януари 2012г. касаят чл.178 от закона. Съгласно ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово. Задълженията събирани от НАП ( с изключение на тези събирани по Закона за местните данъци и такси) се плащат безкасово. Новото в закона е предоставената възможност за плащане чрез терминално устройство ПОС с платежна карта. Важно е да се отбележи, че при извършване на безкасово плащане изискването е това да става в срок най-късно в последния ден , в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден.
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.
(2) Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и
2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Наказателните постановления се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане.
(4) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.
(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Плащане в брой може да се извършва и на упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на ръководителя на съответната администрация или организация.
В качеството ми на консултант към Банка ДСК, аз ви оказвам пълно съдействие при ипотечно и потребителско кредитиране. Работя в тясно сътрудничество с финансисти и експерти. Възползвайте се от експертната безплатна консултация. Ще ви спестя време и ще помогна при подготовката на цялата документация за Вашия имот и/или заем. Процеса на одобрение на кредит ще бъде максимално бърз за Вас.
Вземете информирано решение!
Ще ви съдействам, защото моя задача е да защитя Вашите интереси.
Свържете се с мен за повече информация и съдействие на телефон 0878 22 36 09,
Десислава Щебетовска.
ВАЖНО: Фирмата не е кредитен посредник по смисъла на ЗКНИП и не подлежи на регистрация по чл. 51 от ЗКНИП и Наредба №19 от 20 октомври 2016г на БНБ.
