Жилище и Ателие

Жилище и АтелиеКакви са особеностите при жилище и ателие?

ЖИЛИЩЕ
Съгласно ЗУТ, всеки обект, който има статут на жилище задължително трябва да отговаря на следните изисквания:
Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
(2) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.

ВИСОЧИНАТА НА СГРАДАТА се определя от котата на средното ниво на прилежащия терен и в нея не се включва височината на подпокривното пространство, ако то е до 45 градуса.

Жилищни имоти от гледна точка на закона са жилищно строителните парцели, които са регулирани с действащия и утвърден по съответния ред устройствен план за съответното населено място, чието основно предназначение е за жилищно застрояване и жилищата построени законно в тях.
Жилището е съвкупност от помещения, покрити и/или/ открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

За да може АТЕЛИЕ да се ползва от облекченията по отношение на данъци и комунални услуги /ток, вода, парно/, също и за да може да направите адресна регистрация, е нужно да вземете предвид следното:

Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящ му адрес в регистъра на населението (чл. 92 от ЗГР). Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от опредени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. За извършване на адресна регистрация на адрес в страната и в съответствие с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗГР, лицата представят един от следните документи: документ за собственост; ДОКУМЕНТИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТА ЗА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.
ДОКУМЕНТИ ДОКАЗВАЩИ, ЧЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ИМОТА Е ЗА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ?
– Договор за ползване на имота за жилищни нужди / т.нар. ДОГОВОР ЗА НАЕМ/
– Удостоверение от Териториална дирекция “ Местни данъци и такси „, че имотът се ползва за жилище, с което да удостоверите пред ЧЕЗ, че имотът ще се използва за жилищни, а не за промишлени нужди и партидата следва да бъде за битов, а не за промишлен ток.
– В НОТАРИАЛНИЯ АКТ за собственост трябва да е посочено, че имотът е обособен като жилище според изискванията на закона, а именно:

СМИСЪЛЪТ ДА РЕГИСТРИРАТЕ АТЕЛИЕТО ЗА ЖИЛИЩНИ НУЖДИ ЩЕ ВИ СПЕСТИ СМЯНАТА НА НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ИЛИ СТАТУТ.

Имайте предвид и следното: ВАЖНО Е ДА ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕТО ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СГРАДАТА. КАКЪВ Е СТАТУТА НА СГРАДАТА, В КОЯТО СЕ НАМИРА АТЕЛИЕТО? ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ АКО СТАТУТА НЕ Е ЗА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ТО ПРОЦЕНТА НА ЖИЛИЩАТА В НЕЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАД 40%. АКО ТОЗИ ПРОЦЕНТ СЕ НАДВИШИ, ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СЕ ПРОМЕНИ И ЦЕЛИЯ СТАТУТ НА СГРАДАТА. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СТРОИТЕЛЯ/ИНВЕСТИТОРА/ ЩЕ ТРЯБВА ДА ИЗВАДИ НОВО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ, КОЕТО СЕ ПРЕДХОЖДА ОТ РЕДИЦА ПРОЦЕДУРИ И ДОКУМЕНТИ.

КАКВА Е ПРОЦЕДУРАТА ЗА СМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА АТЕЛИЕ

/информация от www.geoimot.com/
– виза за преустройство издадена от местната община;
– изготвя се инвестиционен проект, като към проектите за преустройства задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта.
– съгласуване с експлоатационните дружества;
– одобряване от общински експертен съвет по устройство на територията;
– получаване на разрешение за строеж;
– издадване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилището;
Ако обектът е от първа до четвърта категория документите за въвеждане в експлоатация се изготвят от надзорна фирма. Ако е пета категория документите изготвя технически ръководител.
ОТ ЗАКОНИТЕ за ЖИЛИЩЕ И АТЕЛИЕ:

Чл. 185. от ЗУТ: Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато:

6. (нова – ДВ, бр. 65 от 2004 г.) се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради;
7. (нова – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6.
Чл.38 . (5) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3.
(6) (Нова – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при възстановяване жилищното предназначение на вече преустроени самостоятелни помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда. /тоест: не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост при промяна предназначението на ателие във жилище/
(9) (Нова – ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 – 5, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. / тоест: не може да се смени предназначението ако в поземления имот не може да се осигури паркомясто или гараж за имота/
Чл.39. Не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна, като промяната се отразява по реда на ал. 4. /нанася се служебно въз основа на заповед на кмета на общината/.
Чл.40  / виж в началото /
Чл. 72. от Наредба 7:

(3) (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м. Жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част.

Чл. 77. (1) При разполагане на сградите на основното застрояване и определяне на разстоянията между тях съгласно чл. 31 – 35 ЗУТ за приемане на по-благоприятната ориентация се спазва следното степенувано подреждане на географските посоки:

  1. юг;
  2. югоизток и югозапад;
  3. изток;
  4. запад;
  5. североизток и северозапад;
  6. север.

(2) Когато сградата се разполага в посока, междинна на посоките по ал. 1, тя се приравнява към по-близката географска посока.

Чл. 78. Разполагането на сградите и помещенията трябва да осигурява изложение към юг, югоизток, югозапад, изток или запад за:

  1. най-малко едно жилищно помещение в едностайните, двустайните и тристайните жилища и най-малко за две жилищни помещения – в жилищата с четири и повече стаи;

Чл. 98. (1) В многофамилните жилищни сгради се осигурява:

  1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори);
  2. самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко по едно складово помещение, което може да се намира във или извън жилището.

Чл. 102. (1) Жилищните сгради се разделят на етажи.

(2) В надземните етажи на жилищните сгради съгласно чл. 38 ЗУТ освен жилища могат да се изграждат и ателиета и стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност.

(3) В подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите – стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност.

(4) Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стаите-кабинети за творческа и научна дейност не се изисква санитарен възел.

ЖИЛИЩЕТО СПОРЕД НАРЕДБА 7:

Чл. 108. (1) Жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели.

(2) В жилището се предвиждат:

  1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) – дневни, спални, детски стаи и трапезарии;
  2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение:

а) помещения за подготовка на храна – кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс;

б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване – бани, тоалетни и бани-тоалетни;

в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене);

г) складови помещения – дрешници и килери и др. (във или извън жилището);

  1. комуникационни площи – входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби;
  2. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.

Чл. 109. В жилищата могат да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети за творческа и научна дейност при спазване изискванията на чл. 102, ал. 2, 3 и 4.

Чл. 110. (1) Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.

(2) Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни.

(3) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.

Чл. 111. При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стаите: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, килери, складове и др.

Чл. 112. В жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и в кухните.

Чл. 113. (1) Стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните.

(2) При горно осветление или при осветление в наклонени плоскости нормативите по ал. 1 може да се намаляват с до 30 на сто.

(3) Подпрозоречната височина в помещенията на жилището трябва да е най-малко 0,85 м. По-малка височина се допуска, ако прозоречните отвори са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия.

(4) Допускат се непряко осветени преходни дневни (вестибюли), както и помещения със спомагателно предназначение. Непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища. Допуска се кухненски бокс с непряко осветление при задължително осигуряване на принудителна вентилация.

Чл. 114. (1) Жилищните помещения се ориентират по възможност към най-благоприятните по отношение на слънчевото огряване посоки, които се степенуват съгласно     чл. 77, ал. 1, като се спазват изискванията на чл. 78.

(2) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север.

(3) При разделяне на заварени жилища се допуска по изключение да се образува жилище с предимно северно изложение, ако най-малко едно от жилищните помещения има изложение на североизток или северозапад.

Чл. 115. (1) Помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.).

(2) Допуска се непряко проветряване на помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, на преходни дневни и преходните столови. Непряко проветряване на кухни-столови се допуска само при реконструкция и разделяне на жилища.

Чл. 116. Не се допуска разполагане на спални непосредствено до асансьорни шахти, сметопроводни и винкеселови уредби и други помещения или пространства с източници на шум и вибрации, по-големи от пределно допустимите съгласно хигиенните норми.

Чл. 117. (1) Входните преддверия в жилищата се проектират с минимална широчина 1,3 м.

(2) Изолационните преддверия и коридорите се проектират с минимална широчина 0,9 м.

Съгласно НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство :

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 91 от 1990 г.) (1) Най-малките допустими светли площи в жилищата са: 1. дневна – 15 кв. м; 2. спалня за 1 обитател – 7,5 кв. м; 3. спалня за 2 обитатели – 12,5 кв. м; 4. кухня-бокс – 4,5 кв. м; 5. кухня със зона за хранене – 7,0 кв. м.

(2) В случаите, когато отделни жилища са предвидени със свободна планировка, необходимите най-малки площи се доказват с проект за разположение на неподвижни и подвижни мебели.

Чл. 48. В кухните (от всички разновидности) дължината на работния фронт за мивка, работната маса и печката трябва да бъде най-малко 2,40 м. Килерът за продукти може да бъде заменен с шкаф с вентилация.

Чл. 49. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 1990 г.) Светлата височина на новопроектирани жилища е най-малко 2,50 м. (2) Обслужващите и складовите помещения могат да имат и по-малка светла височина, като при частите им за преминаване тя трябва да бъде най-малко 1,90 м. Чл. 50. Жилищните помещения, ателиетата, стаите за творческа работа и др. в подпокривното пространство, изграждани съгласно чл. 63, трябва да имат светла височина за 50% от площта им най-малко 2,30 м, а в най-ниската им част – най- малко 1,50 м.

Чл.51.(5) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север. Най-малко една от стаите за живеене трябва да бъде изложена към югоизток, юг, изток, югозапад или запад.

Чл. 63. (1) В обема на подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, могат да се изграждат жилища, стаи за творческа или научна дейност – за ползуване от обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена, научна и друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещения.

(2) Към ателието освен при малкоетажно застрояване трябва да има самостоятелен санитарен възел (клозет, мивка).

(3) Към стаите за творческа или научна дейност в таванските етажи не се изисква санитарен възел.

(4) За жилищата, ателиетата и таванските стаи за творческа и научна дейност в подпокривното пространство трябва да се спазват разпоредбите за топло и звукоизолации, противопожарна защита, санитарно-хигиенните и други изисквания.

(5) Не се допуска да се изграждат тавански стаи, предназначени за живеене, освен в малкоетажни сгради.

(6) В обема на подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, въз основа на одобрен архитектурен проект, могат да се изграждат жилищни и други помещения като част от жилища от мезонетен тип в последния етаж на сградата.

 





Най-четени публикации за имоти:


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *