Енергийна ефективност и реновация на сгради. ЕПЖС.

Повечето от българите живеят в т.нар. ЕПЖС – Едропанелни жилищни сгради. По повод обществена поръчка на Столична община за ИЗРАБОТВАНЕ НА ТИПОВ ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И САНИРАНЕ НА ЕДРОПАНЕЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ
(ЕПЖС), може би за вас ще бъде интересно какво всъщност представляват ЕПЖС.
Панел - Енергийно обновяване и реновиране на сгради
Описание на строителната конструкция
ЕПЖС са

многофамилни едропанелни жилищни сгради до осем етажа включително, с различни типови секции в зависимост от броя на стаите в едно жилище. Основите са ивични. Те както и стените в сутерена са монолитно изпълнени от бетон и стоманобетон. Покривът е плосък, вентилируем, с вътрешно отводняване. Стълбището е двураменно, като на междинните стълбищни площадки се осъществява връзката с асансьора. Осовото разстояние между носещите стени в надлъжно направление е 3,20м и 3.60 при максимална дължина на панелите 5,76м. Етажната височина е 2,70м. Етажните подови конструкции са сглобяеми от четиристранно подпрени подови панели с дебелина 14см. Балконите са конзолно издадени пред фасадните стенни панели и са понижени спрямо подовия панел. Външните стенни панели от надлъжните фасади и напречните калканни стени са еднослойни с дебелина 26см, изпълнени от керамзитобетон.
Напречните и надлъжните вътрешни носещи стенни панели са стоманобетонни с дебелина 14см. Разпределителните вътрешни преградни стенни панели са също стоманобетонни с дебелина 6см.
Конструктивната схема е безскелетна със сглобяеми носещи стени в двете ортогонални направления на сградите. В типовата проектна документация е прието вертикалното натоварване да се поема с носещи вътрешни и външни стенни панели, а натоварването от хоризонтални сеизмични въздействия – с носещи вътрешни и калканни външни стенни панели.
Бетонът в стенни и подови панели по проект е М200, но от проведени обследвания е установено, че вероятния клас по якост на натиск на бетона е В25 по БДС EN206-1/НА:2008г.
Бетонът от външните стенни панели е от лек керамзитобетон с клас по якост на натиск В12,5 и плътност γ =1300кг/м3.
Вертикалните връзки са разположени в края на панелите и на осово разстояние 120см от двата края. При отворите в стенните панели са предвидени допълнителни вертикални връзки от двете страни на отвора. Носещата армировка във връзките между стенните панели в хоризонталната фуга са от 4Ф12АI (B235) до 4Ф16АI (B235) по БДС 4758:2008г. Бетонното покритие на носещата армировка по проект е от 15 до 20мм.
Изчислителната носеща способност на етажните подови конструкции е осигурена при полезно нормативно натоварване pн=150кг/см2 за жилищните площи и pн=300кг/см2 за стълбищни рамена и площадки. Носещата конструкция е осигурена за сеизмично натоварване съгласно изискванията на „Правилник за строителство в земетръсни райони” от 1964г.

Планираните в проекта действия за саниране на сградите предвиждат:
-подобряване на експлоатационните показатели на топлоизолацията на ограждащите конструкции (фасадни стени, подовата конструкция на първи етаж и таванската конструкция на последния етаж) чрез полагане на допълнителна топлоизолация и подмяна на дограмата, подмяна на покривните хидроизолации и използване на фотоволтаични елементи за частично осигуряване на топла вода и електроенергия;
– реконструкция на вътрешно-сградната ОиВ инсталации, позволяваща индивидуално отчитане на изразходената топлоенергия от всяко жилище;
– реконструкция на вътрешно-сградната електро инсталация, осигуряваща независим контрол и отчитане на изразходваната електроенергия от ЕРД;
– подмяна на вертикалните клонове на водопроводната инсталация и реконструкция на канализационната мрежа в сутеренния етаж;
– подобряване на естетическия вид на надлъжните фасади чрез остъкляване на кухненските балкони и частично ограждане с плътни стени на балконите при дневните.
Експлоатационен срок на ЕПЖС
Индивидуалният живот на сградата е вероятностната прогноза, определяща се от обективните характеристики на конструкцията и условията на експлоатацията й. Достигането на гранично състояние по носеща способност или по функционалност се определя от изменението на качественото състояние на основните конструктивни елементи, при което
определящи са слабите звена в конструкцията. Съединенията между панелите са слабите звена в носещата конструкция на ЕПЖС. Ползвайки резултатите от системно извършените обследвания на ЕПЖС от НИСИ до 1994г. и единични случай през последните години може да се направи извода, че след близо петдесет годишна експлоатация в обследваните сгради не се забелязват признаци за корозия на съединенията (връзките) между носещите панели или други повреди, които да нарушават носещата способност на конструкцията. Установени са само случаи на корозия на стоманените вбетонирани части от съединенията за закрепване на не носещите вертикално натоварване преградно-разпределителни стени и на балконските парапети към носещите подови и стенни панели. Случаите на корозия са резултат от допуснати неточности при строителството, изразяващи се в замонолитване на съединенията с използване на гипсови смеси или отсъствие на сцепление между замонолитващия разтвор и стоманените части.
За нормативните стойности на вертикално натоварване при жилищни сгради носещата способност на конструкцията е обезпечена практически за неограничен период от време. За хоризонтално натоварване от земетръс с очаквания вероятностен интензитет за страната, конструкцията притежава необходимата сигурност, която да гарантира запазване на живота на живеещите в сградата хора, като се очакват локални разрушения на слабите звена в конструкцията, но сградите като цяло ще запазят пространствената си устойчивост. Съществено за физическата дълготрайност на носещата конструкция на ЕПЖС е и функционалната й зависимост и от състоянието на второстепенните слаби звена, които имат значително по-кратък живот от стоманобетонната конструкция и които, ако не се поддържат и възстановяват своевременно могат да доведат до ускорено влошаване на общото й физическо състояние. Като потенциално слаби второстепенни звена могат да се посочат допуснатите неточности при строителството (като отсъствие на бетонно покритие на армировката, нарушено сцепление на сглобяемата конструкция и замонолитваните части, използването на
неподходящи строителни материали и други строителни неточности), хидроизолацията на плоския покрив, уплътняването на фасадните фуги, недостатъчната топлоизолация на фасадните елементи, появата на кондензирана влага по калканните стени, системните течове в санитарните възли между различните етажни нива, както и експлоатационните качества на
ВиК и ОиВ – инсталациите. Полагането на системни грижи по поддържане на сградата (при икономически поносими
разходи за живеещите) е решаващ фактор за ограничаване на негативните ефекти от влиянието на изброените по-горе слаби звена върху механичното съпротивление и устойчивостта на строителната конструкция на ЕПЖС. По наше мнение проектно заложените критерии за механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителната конструкция на ЕПЖС удовлетворяват изискванията на съвременните нормативни актове при отсъствие на съществени промени в конструкцията им след въвеждането им в експлоатация и полагане на системни грижи за поддържането им (виж
чл.6, ал.3 от Наредба №РД-02-20-2/2012).
В много случаи обитателите в тези сгради са извършили законно или незаконно вътрешни преустройства и реконструкции, които не трябва да се приемат, че не съществуват, а да се предприемат необходимите действия за да се приведат към съответната техническа търпимост при съществуващата конструктивна схема на сградите и изискванията на съвременните нормативни актове, след което да се регистрират в техническия паспорт на съответната сграда.
В заключение, проектният експлоатационния срок за физическата дълготрайност на едропанелните сгради може да се приеме не по-малък от 100 години (съгласно Наредба№3/2004) при отсъствието на сеизмични въздействия с интензивност превишаваща значително нормативните стойности в съвременните нормативни актове (Наредба № РД-02- 20-2/2012г. и БДС EN 1998-1+ NА 2011) при нормирания сеизмичен риск и хазарт за появата им.
Моралното стареене на ЕПЖС в условията на променените изисквания на обществото към експлоатационните им качества в резултат на новите икономически и политически условия в страната и свързания с тях променящ се жизнен стандарт на обитателите, доведе до напускане на тези сгради от хората с по-висок жизнен стандарт и създаване на социални
конфликти по отношение начина за разпределение и заплащане на експлоатационните разходи на отделното жилище от многофамилната сграда за останалите в тези сгради семейства с понижен жизнен стандарт. С подмяна на правните и морални ценности на обществото възникват и сериозни проблеми и конфликти при набиране на средства за
поддържане на общите части и ограничаване на негативните социални и криминални прояви в големите многофамилни сгради. При това съществени промени към повишаване на нормативните изисквания за механично съпротивление и устойчивост на конструкцията, в резултата на усъвършенстване на техническите нормативни актове не са настъпили,
включително и с хармонизирането им с европейските стандарти. При сегашния жизнен стандарт на живеещите семейства в тези сгради, поява на признаци за стареене в резултат на повишаване изискванията за комфорт на обитаване и/или от
необосновано високи разходи за подобряване на експлоатационните им качества и удовлетворяване изискванията за постигане устойчиво развитие на жизнената среда в жилищните райони с преобладаващо едропанелни сгради в близките 20 години не се очаква. ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА САНИРАНЕ И ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ НА СГРАДНИЯ ФОНД НА ГРАД СОФИЯ

Информацията е взета от Направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична Община, http://www.sofia-agk.com/

Ако ви е интересно, тук може да видите и схемите с териториално разпределение на ЕПЖС в гр.София
А това е доклад от ЗАКЛЮЧИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРОЕКТ ENTRANZE от 3 ЮНИ, 2014 г. от КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Изключително интересен и алармиращ доклад къде се намира България по отношение грижа за сградите!
Снимките са от проекта.
Основните приоритети относно сградите:

– УЗАКОНЯВАНЕ НА НЕСЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ
– ПОВИШЕНА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ОБИТАВАНЕ
– ЕСТЕТИЗАЦИЯ НА ФАСАДИТЕ И ЦЯЛОСТЕН ПОДХОД ПРИ ОБНОВЯВАНЕТО
– ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
– УДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ НА СГРАДИТЕ И ИНСТАЛАЦИИТЕ
– ПОДОБРЕНА ДОСТЪПНОСТ НА СРЕДАТА
– ПО-ДОБРА ФУНКЦИОНАЛНОСТ НА СОБСТВЕНОСТТА

Зелена архитектура – ЩО Е ТО? … Изграждане на градове и сгради, чиито строителство и експлоатация не отнемат правото на идните поколения да живеят природосъобразно и пълноценно…

Панел - Енергийна ефективност и реновация на сгради
Панелен блок





Най-четени публикации за имоти:


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *