ВИДОВЕ СГРАДИ С НОСЕЩИ СТЕНИ. СГРАДИТЕ В КОИТО ЖИВЕЕМ.

Най-сетне завърших тази статия за сградите в които живеем.

За тухлените, панелните, ЕПК, ПК и  монолитни блокове…

СГРАДИ С ТУХЛЕНИ СТЕНИ И МОНОЛИТНИ ИЛИ СГЛОБЯЕМИ СТОМАНОБЕТОННИ ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ
Конструктивното решение с носещи стени е известно под названието „масивна конструктивна система“. Външните и вътрешните носещи стени трябва да поемат товарите от лежащите върху тях зидове но по-горните етажи, подови, покривни и други конструкции, хора и обзавеждане, сняг, ветрови и земетръсни сили и да ги предават чрез основите върху терена.

КОНСТРУКТИВНА СХЕМА – това е опростено планово изображение на опорния контур на дадена конструкция. ОПОРЕН КОНТУР пък се нарича конкретната плоскост на покритието с опорите (колони, греди, стени).

Поради сеизмичните условия у нас, се е предвиждало в противоположните посоки на напречните, както и на надлъжните носещи стени да има и укрепващи стени. Също така е имало ограничение относно етажността при сгради с тухлени стени – до четири етажа за жилищни и до три за обществени сгради. Сградите са се изпълнявали с монолитни или със сглобяеми стоманобетонни подови конструкции. Монолитната стоманобетонна подова конструкция не трябва да лежи непосредствено върху носещите тухлени стени. Частта на стоманобетонната плоча, ограничена между носещите стени, образува поле. В дебелината на плочата от всяко поле се явяват усилия на опън и на натиск, които статически се поемат от усилващи стоманобетонни пояси или греди, монолитно свързани с плочата. По този начин товарите от плочата се предават най-подходящо върху носещите стени.
При сгради с носещи тухлени стени и монолитни стоманобетонни подови конструкции са осъществявани решения за свързване на гредите или поясите с външните и вътрешните стени.
Детайли от сгради, изпълнени с тухлени носещи стени и монолитни стоманобетонни подови конструкции ( А, Б и В - при външна стена, Г, Д и Е - при вътрешни стени)
Детайли от сгради, изпълнени с тухлени носещи стени и монолитни стоманобетонни подови конструкции ( А, Б и В - при външна стена, Г, Д и Е - при вътрешни стени)
Детайли от сгради, изпълнени с тухлени носещи стени и монолитни стоманобетонни подови конструкции ( А, Б и В - при външна стена, Г, Д и Е - при вътрешни стени)
Детайли от сгради, изпълнени с тухлени носещи стени и монолитни стоманобетонни подови конструкции ( А, Б и В - при външна стена, Г, Д и Е - при вътрешни стени)

СГРАДИ СЪС СТЕНИ ОТ ГОЛЕМИ БЛОКОВЕ
Това строителство намира приложение най-напред в бившия Съветски съюз още през 1927 г, а след Втората световна война, когато е имало масови разрушения на сгради, са се използвали отпадъчните материали като готова суровина за направата на стени от средни и големи блокове. Материалите от разрушенията са се смилали и са се ползвали като пълнители за приготвянето на бетон за големи блокове. Едроблоковото строителство по своята същност е близко со монолитното строителство с масивни носещи стени. Всеки блок сам за себе си е със самостоятелна монтажна устойчивост и може да поема постоянни и временни товари, без да е необходимо (при монтаж) каквото и да е допълнително свързване със съседните блокове.
У нас през 1958 година в района на квартал Западен парк е построена експериментално първата едро блокова сграда. Но това строителство не е получило широко приложение поради наложилото се едропанелно строителство.

СГРАДИ „ПЪЛЗЯЩ КОФРАЖ“
Този метод на строителство е доста стар. Още при изграждането на бетонни или стоманобетонни съоръжения с кулообразна форма и кръгло, четириъгълно или многоъгълно сечение (силози, комини, водни кули и други). В миналото вертикалното придвижване на кофража се е извършвало с помощта на ръчни крикове, а през 70-те години на миналия век това е ставало чрез специални механизми с помпи, свързвани помежду си в обща повдигаща инсталация. Именно този метод, налага този вид строителство в строежа на високи жилищни, а също така и при някои обществени сгради с повтарящо се разпределение на етажите.
Същността на метода „пълзящ кофраж“ се състои в изграждането на непрекъснати вертикални и предимно стенни конструкции от армиран бетон – по цялата височина на сградата.
Нулевият цикъл се е изпълнявал по традиционния монолитен начин и в зависимост от архитектурно-плановото решение – той започва от нивото на партера или от горното ниво на основите.
Бетонът за вертикалните стенни конструкции се излива в специални кофражни страници, които са били с височина 120 см и с дължина съобразно размерите на помещенията. Поставяли са се на разстояние една от друга според дебелината на бетонните стени.
Кофражните страници са направени от ламарина или от рендосани дъски. Бетонът за вертикалните стенни конструкции се излива едновременно по цялата сграда на пояси с височина 1 метър. След известно втвърдяване на бетона кофражните страници са се изтегляли чрез хидравлични крикове.Те пък са били свързани с маркучи към една или повече помпи. Помпите създават налягане в цилиндъра на крика и той заедно с протекционната тръба се изкачва нагоре по джековия прът…
Вътрешните преградни стени са дебели 12 см, а между апартаментите – 14 см. Външните стени включват и топлоизолация и се състоят от три слоя, като дебелината им е трябвало да бъде минимум 25 см.
Вертикалните стенни конструкции поемат всички товари и представляват носещи диафрагми (шайби).
Носещата конструкция е без скелетна (това са сгради с клетъчна структура на носещата конструкция, като положението на носещите стени е строго фиксирано и преустройствата са почти изключени като опция!).
Освен, че е безскелетна, носещата конструкция включва и противоветрови и противоземетръсни връзки.
Подовите конструкции е можело да се изливат на място в последователен ред отдолу нагоре след завършване на стените на всеки етаж. В други случаи са се прилагали предварително изготвени подови панели, като монтажа е бил възможен едва след окончателното завършване на стенните конструкции на цялата сграда.
Връзката на хоризонталните монолитни подови конструкции със стенните конструкции е осъществено, като в стените са се предвиждали на разстояние 75-80 см прорези с дължина на 20 см и с височина 16-18 см. При вътрешните стени тези прорези преминават през цялата дебелина, а при външните те достигат до топлоизолационния слой.
Предимствата на това строителство са:
– бързина и кратък срок на строителство
– възможност за строеж на високи сгради
Недостатъци са: по-голям разход на бетон и стомана, НЕ СА РАЗРЕШЕНИ И ВЪЗМОЖНИ ПРЕУСТРОЙСТВА ПО ВРЕМЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СГРАДАТА!

Специални кофражни страници с П-образни рамки от валцувани стоманени профили. Повдигащи инсталации.
Монтаж и предварително изработени подови елементи след завършване на стенните конструкции по цялата височина на сградата

СГРАДИ ПО МЕТОДА „ТУНЕЛ-КОФРАЖ“

Този метод се прилага за пръв път у нас през 1971 г. на опитни сгради в жилищен комплекс Младост. Във Франция е известен като „Трокоба IV“ и „Утинор“, а в Полша – „Столица“.
Сградите построени по този метод, са с напречни носещи стени, които се бетонират едновременно с подовата конструкция на всеки три напречни междуосия от даден етаж.
Кофражът е съставен от няколко вида стоманени форми, от които е така нареченото П-образно кофражно звено. То е съставено от една хоризонтална платформа и от двете и страни – съставно свързани, други две вертикални платформи. И тъй като описанието е доста дълго, просто ще го пропуснем.
Важно изискване при метода „тунел-кофраж“ е подовите конструкции да бъдат добре нивелирани, а носещите стени да съвпадат точно една над друга.
Предимства при това строителство са:
– стоманените кофражни звена напълно изместват употребата на дървен материал за стени и плочи
– стенните и подови конструкции осигуряват добра звукоизолация на сградата
Недостатъци са:
– сградата има голяма устойчивост в напречна посока – срещу хоризонтални сили, но в надлъжна посока е нужна укрепваща стена (шайби)
тъй като напречните стени са носещи, ПО ВРЕМЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВЯТ ПРЕУСТРОЙСТВА НА СГРАДАТА!

БЕЗ СКЕЛЕТНИ ПАНЕЛНИ СГРАДИ ( ПАНЕЛНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ)

Строителството със стенни и подови  панели, които са с едно планировъчно междуосие (за едно обикновено помещение, стая или кабинет) е основния начин на изпълнение на жилищните сгради у нас от средата на миналия век до така наречената демокрация, когато започна познатото „ново строителство“ (сгради с монолитен стоманобетонен скелет – скелетни сгради).

Да се върнем първо на панелното строителство. При него стените и подовите панели са с размер на едно или на две планировъчни междуосия (3-7,20 м). Пълната заводска завършеност, главно на стенните панели, а в някои случаи и на подовите, намалява до минимум довършителните работи и е ускорявало строежа.

В земетръсни райони, в каквито попада и нашата страна, прилагането на напречна или надлъжна конструктивна схема в чист вид не е възможно, защото сградите не се осигуряват срещу хоризонтални сили в една от двете посоки. Общо взето е имало тенденция фасадните стени да се освободят от носещи функции, което е давало възможност до разнообразни обемни и фасадни оформяния на сградите . Големите междуосия и разместваното разполагане на напречните носещи панели е създавало възможност за свобода при планировката на жилищата и разнообразяване на решенията.

Знаете, че панелните жилищни блокове са до 8 етажа. Тази етажност е била най-икономична, но не и пределна. По принцип панелни сгради може да се строят и с по-голяма етажност.

ОСНОВИТЕ на панелните блокове – сградите с панели са много чувствителни на слягания и размествания и затова при тях са се предпочитали цялостни ивични основи. Основните и над основните околовръстни стени ( нулев цикъл) са се изграждали с монолитен бетон. Вътрешните стени в избата са се изграждали с монолитен бетон. Вътрешните стени в избата  – от панели, които лягат върху монолитно излети основи. От нивото на прървия етаж започва монтажа на подовите и фасадните панели.

ВЪТРЕШНИ НОСЕЩИ СТЕНИ – изпълнени са от стоманобетон с дебелина 12-16 см. Панелите са със заварени и вбетонирани метални планки и жлебове за връзка със съседните елементи. В панелите са предвиждани отвори за вратите, като големи отвори не са били допускани поради носещите функции на панелите.

ВЪТРЕШНИ ПРЕГРАДНИ НЕНОСЕЩИ СТЕНИ И ПАНЕЛИ – изграждани като цели стени от тежък или от лек стоманобетон с дебелина  от 6 до 8 см или от ивични панели, които са със същата дебелина, но са направени от по-леки материали. Както носещите, така и преградните панели са с гладки плоскости и са били готови за боядисване или покриване с тапети.

ВЪТРЕШНИ ФАСАДНИ СТЕННИ ПАНЕЛИ – те са носещи, самоносещи или окачени(висящи). Дебелината им е от 18 до 24 см.

ПОДОВИ ПАНЕЛИ – изпълнени са от стоманобетон – плътни, ребрести или с кухини.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВРЪЗКИТЕ И ОФОРМЯНЕ НА ФУГИТЕ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ ПАНЕЛИ – експлоатационните качества и общата здравина на панелните сгради в най-голяма степен зависи от правилното конструиране и изпълнение на връзките между отделните елементи и от оформянето и уплътняването на фугите.

При фугите на вътрешните и външните подови панели се появяват различни натоварвания на натиск, опън и срързване. Конструктивното решение е това, което осигурява поемането на тези усилия, което пък от своя страна гарантира общата здравина на сградата.

ВРЪЗКИТЕ СА:

-между вътрешните носещи и неносещи  стенни панели, вътрешни носещи стенни и подови панели, между стълбищните площадки и рамена, между стълбищните площадки и носещите стенни панели, между покривните панели и носещи вътрешни и  фасадни елементи, между фасадните стенни панели и подовите панели, между вътрешните стенни и фасадни панели.

Връзките трябва да са плътни, да осигуряват добра защита на металните части от корозия и от пожар. Необходимо условие е връзките да е можело да се изпълняват по всяко време на годината когато са се строели блоковете. Важно условие е връзките и фугите да са устойчиви на атмосферни влияния ( влага, топлина, студ и вятър), да изолират добре сградата, в същото време да са въздухопропускливи. Те трябва да са добре изразени и архитектурно оформени.

Различават се следните връзки:

– връзки само чрез замонолитване и закотвяне на металните примки, които излизат от отделните панели (за не земетръсни райони);

– връзки чрез заварка на металните части и заливане с бетон М200;

– връзки със специални метални заскобявания.

Връзки между вътрешни носещи стенни панели
Уплътняването и оформянето на хоризонталните фуги е било по-трудно отколкото при вертикалните фуги.
При монтажа е трябвало да се осигури еднакво широчина на фугите – особено за вертикалните. Изискване е било и да се спазват предписанията за последователността на операциите, които зависят от конструктивното решение на съединението, от формата на фугата и от приложения уплътнителен материал. Използването на пневматични уреди за шприцоване също е било задължително.

Фугите са изпълнявани като запълнени фуги, отворени и дренирани, отворени заслонени и фуги с предпазно устройство. Най-лесно са правени заслонените фуги, защото те са предпазени от прякото въздействие на водата и уплътняването може да се постигне само с циментов разтвор.

Както виждате, при панелното строителство от изключително значение за живота, здравината и експлоатацията на сградите е доброто поддържане на връзките между панелите и фугите.

В строителството през 70-те години се строи и чрез ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНИ БЛОКОВЕ. Това са напълно или почти напълно завършени строителни части, които са били комплектовани с нужното инсталационно-техническо обзавеждане и според големината са включвали едно, две или повече помещения. На строежа елементите са се получавали напълно завършени – с външни и вътрешни мазилки, остъклена и боядисана дограма, подови настилки, инсталации и уредби. Монтажът е протичал бързо и опростено.
Обемно-пространствените елементи са били малки (бани и клозети), средни(предимно стаи) или големи(две помещения или цяло жилище).
Делят се на монолитни и сглобяеми.
Монолитните – стоманобетонни паралепипедни кутии, които допълнително се заваряват с панели, прикрепени чрез заварки.
Сглобяемите– комплектовали са се в завода от стоманобетонни панели. Имат малка коравина и приложението им е било ограничено.
Връзките са постигани със заварки и заливки, по рядко с болтове. За целта предварително са се вбетонирали планки или са се оставяли необходимите отвори. В процеса на самия монтаж местата на някои връзки чрез заварка са оставали недостъпни и за целта са се правили прозорчета, които допълнително са се заливали. При болтови връзки такива трудности не е имало. Инсталациите по правило са се прокарвали в пространството между стените на обемно-пространствените елементи.
Стълбищните клетки са се изграждали от пространствени елементи с вградени рамена и площадки. Покривите и подпокривните пространства са се оформяли от панели или от специални обемно-пространствени елементи. Основите са, както при сградите от големи панели. Оформянето и уплътняването на фугите е било като при строителството с големи панели. Изискванията обаче не са били толкова строги поради относителната затвореност и автономност на вътрешните пространства.
Областта на приложение е сгради с ясно изразена еднородна клетъчна структура, жилища, почивните станции строени по социалистическо време, еднотипните малки сгради и други. Преобладаващо е строителството от стоманобетон – многоетажното жилищно строителство.

СГРАДИ  С МОНОЛИТЕН СТОМАНОБЕТОНЕН СКЕЛЕТ (СКЕЛЕТНИ СГРАДИ).

След демокрацията, именно този вид строителство придоби всенародно известното название „ново строителство“. Може би защото този не нов метод на строителство едва тогава нашумя.

Стоманобетонните конструкции тук може да се изпълняват по монолитен и по сглобяем начин. Изборът на схемата на скелетната конструкция, плановото разположение на колоните, разстоянието между тях, видът на подовата конструкция зависят от предназначението на сградата, от нейната височина, от полезния товар, от материала за скелета, от противоземетръсните осигурявания и др. При този вид строителство трябва да се избягват решения със сложни и неправилни форми. В планировката трябва ясно да са изразени конструктивните междуосия. По възможност, подпорните разстояния трябва да се проектират и прилагат така, че да са еднакви. Колоните се разполагат по взаимно перпендикулярни оси на местата на пресечката. При по-голяма етажност широчината на сградата не трябва да е под 12 м защото трудно се осигурява устойчивост срещу хоризонтални сили. Има и големи топлинни загуби. При сгради над 15 етажа се предвижда „технически“ етаж, който улеснява прокарването, изграждането и контролирането на инсталациите.

Във високото строителство скелетната конструкция се е съчетавала с носещи масивни ядра и със стенни шайби, които са нужни против земетръс. Тези стени и ядра най-често са се разполагали във вътрешността на сградата.

Конструктивни решения в зависимост от начина на поемане и предаване на силите в терена:

– Колоните минават непрекъснато по вертикалното сечение на сградата. Това е най-икономичното решение и е лесно изпълнимо.

– Колоните не минават непрекъснато във вертикална посока. Има случаи, когато в долните -първи етажи на сградата се предвиждали просторни приемни и зални помещения, което прави нежелано преминаването на гъстия ред колони от горните етажи.

В зависимост от начина по който са свързани основните носещи елементи на скелетната конструкция (колони и греди) имаме:

– рамкова скелетна конструкция с корави – неподвижни връзки

– скелетна конструкция с подвижни или със ставни връзки

– комбинирана рамково-ставна скелетна конструкция

В нашата страна срещу земетръс сградите се осигуряват предимно чрез корави вертикални шайби. Те се свързват със стълбищните, асансьорните и други клетки. Има и отделни стени-шайби.

Монолитни стоманобетонни скелетни конструкции при етажните сгради.

Изливането на бетона в кофражните форми на местостроежа дава възможност при проектирането да се предвиди и след това да се изпълни всякаква подходяща по вид и форма стоманобетонна скелетна конструкция, която се изявява самостоятелно и участва пряко при обемното и фасадното оформяне на сградите.

Монолитния стоманобетонов скелет може да бъде изпълнен от армиран бетон с обикновенна прътова стомана ( обла мека стомана с неголями якостни каческтва), с високоякостна армировка (от стоманени телове на снопове). Стоманената скелетна конструкция се изработнва и монтира на място, след което се поставя кофражът, допълнителната армировка от обла стомана и се извършва бетонирането.

КОЛОНИ – когато са по-малки те се скриват в стените. Когато са по-големи трябва добре да се обмисли разположението им тъй като създават трудности по отношение на топлоизолацията на помещенията (когато са фасадни или вътрешни).  При свободно стоящите колони се взима предвид и въздействието им в пространството. Най-благоприятни са квадратните и кръглите колони.

ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ – изпълнявт се най-често  в плочи (двупосочно и еднопосочно армирани), както и хоризонтални безгредови стоманобетонни подови конструкции.

СТЕНИ – те са неносещи. Изпълняват се чрез зидане с тухли. При жилищните сгради след като се излее плочата, се иззидват стените на етажа, като се оставят места за колоните. По този начин се спестява част от кофража на колоните и на долните платна на гредите. Бетонът се свързва здраво с тухлените стени и така не се появяват в бъдеще пукнатини в мазилката. Поне така е било в началото. В днешно време, много трябва да се внимава от кой строител ще купите жилище. Няма как да сте наясно с абсолютно задължителните неща, които строителя е длъжен да спазва. Няма как и да проверите дали ги е спазвал докато е строил. Но, това е положението – проучвайте добре преди да купите.

При монолитния стоманобетонен скелет може да се прилагат и стенни панели както за фасадните стени, така и за всички вътрешни стени.

Използвана литература: Сградостроитество – Щ.Щерев, М.Ангелов, Г.Стойчев, Ч. Ангелов, П.Петров





Най-четени публикации за имоти:


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 мнение в ВИДОВЕ СГРАДИ С НОСЕЩИ СТЕНИ. СГРАДИТЕ В КОИТО ЖИВЕЕМ.

  1. Статията е добра, написана на достъпен език, видно предназначена за широката публика, но много правописни грешки! Моля да обърнете внимание и да запомните: не се слага точка след съкращение за метър, сантиметър и т.н. Кофраж се пише с „о“, а не с „У“, особено се пише с едно „н“ – това са основни неща, иначе има още поне 40 грешки. Но като цяло статията би била полезна за ограмотяване на хората, които нямат строително образование.

  2. Благодаря ви за тази статия и за всичките скици, които тук ни показвате. Да се направи една такава постройка. Много добро впечатление ми направи това, че има много голяма бързина и кратък срок на строителство, както и възможност за строеж на високи сгради, което в днешно време доста с е търси, особено за бизнес сградите. Повечето блокове, които са от новото строителство за до 5 етажа, като на последният е мезонет. Но е важно основите и материалите и метода да бъде правилен.

  3. Полезни чертежи ни показвате в своята статия, за които много ви благодарим , и дано често да споделяте с нас. Блога е добре направен и често влизам тук.Фугите са изпълнявани като запълнени фуги, отворени и дренирани, отворени заслонени и фуги с предпазно устройство. Не знаех, че най-лесно са правени заслонените фуги, защото те са предпазени от прякото въздействие на водата и уплътняването може да се постигне само с циментов разтвор.Хубаво е човек да научава все нови и нови неща, които ще са му от полза някой ден!