Норми и изисквания за сградите – панелки и ново строителство

Нужна ли е промяна в нормите и изискванията  касаещи сградите в България и каква е връзката между земното ускорение и строителството.

Само 0,27% от земното ускорение е заложено при проектирането на издържливост на  сгради според доц. д-р Йордан Милев, който преподава в Университета по Архитектура, строителство и геодезия. Пак според него в интервю по БТВ преди няколко дни, между 5-10% от сградите могат да пострадат при силно рискови факотри.

Ускорението при свободно падане се нарича земно ускорение (g). Дължи се на взаимното привличане между падащото тяло и Земята. Установено е, че земното ускорение зависи повече от географската ширина и по-малко от  надморската височина.

Какво представляват панелните конструкции?

Това са сглобени елементи в заводски условия, които в последствие се сглобяват, а връзките се заваряват.

Основния проблем 50 години след началото на панелното строителство е състояните им днес. Това, което в действителност трябва да се направи, е да се разкрият връзките  и да се огледат от специалисти.  Само в град София има над 200 000 панелни апартамента. Необходима е нормативна промяна и много внимателен анализ как точно да започнат да се случват нещата. Най-старите панелни блокове в София са започнали своя живот през далечната 1962г.

Какво се случва днес? Нищо. Абсолютно нищо. Наблюдавам едно масово жужене в медиите и задаване на много въпоси, но досега не съм чула никакви конкретни отговори. Това, което хората получават, са статистически данни и често употребявяните думи „трябва“  и “ необходимо е…“. И толкова. Досега никой от управляващите не е излязал с ясна концепция как ще се реши този толкова важен въпрос – жилищния фонд на Република България. Над 60% от него е панелно строителство, останалите около 40% са т.нар. ново строителство от нови жилищни сгради и сгради с други предназначения строени след 2002-2003г.  до днес.

Проверката на връзките и обследването на сградите е скъпо. Нужни са специални уреди, необходим е достъп до всеки апартамент и разкриване на връзките в арматурите. Тоест, трябва да се кърти и разбива. Собствениците на имоти дали ще бъдат единодушни и как ще финансират тези действия? В другите страни, държавата поема част от разходите, хората се изнасят от жилищата временно докато продължават ремонтните дейности. Но как ще се решат всичките въпроси в България? Има много въпроси и никакви отговори. Как, кой, кога? Какво ще се случи с блоковете, които не отговарят на сеизмологичните норми? Екип от Университета по Архитектура и геодезия е констатирал, например че в блоковете в жк. Борово има разрушения? Е и? Това вече всички го видяха и чуха по коя ли не телевизия? ИМА РАЗРУШЕНИЯ…И?

Истината е, че няма адекватна законна норма, и както спомена доц.д-р Милев – не може закона да е еднакъв за нови и стари сгради. Дано специалистите и държавата не се забавят отново. Въпреки, че е малко вероятно панелен блок да се срути, това е напълно възможно при екстремни условия като земетресения. За измерване степентта на земетресение, в България се използва т.нар.- магнитут по повърхностни вълни. Тоест магнитута по Рихтер. Е, да си пожелаем  късмет. Защото, ако ни разтресе 8-9 по Рихтер, вероятно пак ще цъкаме с уста и ще слушаме обясненията на видни оратори…ако ни има.

Извинявам се за песимистичното писание. Освен за магистрали, светофари и фанфари,  пари трябват и за други не по-маловажни неща…

Ето една изключително интересна част от статия на Проф. дфн ДИАНА КЮРКЧИЕВА, която води лекции по  Сферична астрономия, Геодезична астрономия, Обща астрофизика, Променливи звезди, Геофизика, Метеорология, Природознание, Океанология в ШУ „Епископ Константин Преславски“.

ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМНАТА КОРА. ИЗОСТАЗИЯ

Чрез точни геодезични измервания (сравняване положението на точки от земната повърхност през дълги интервали от време) са установени бавни вертикални и хоризонтални движения на земната кора. За изучаване на вертикалните движения чрез прецизна нивелация се определят височините на точки от земната повърхност спрямо морското равнище, а за установяване на хоризонталните движения се правят триангулационни измервания, т.е. точни измервания на разстояния между определени точки от земната повърхност.

В резултат на такива измервания е установено, че вертикалните и хоризонталните движения обхващат големи части от земната кора – земекорни блокове. Например Скандинавският полуостров се издига със средна скорост 1 cm/год., а Холандия и някои крайбрежни райони потъват с подобна скорост. Скоростите на хоризонталните движения на земекорните блокове в някои райони на Земята достигат до 2 сm/год. (например в района на Памир) и са най-големи в сеизмичноактивните райони.

Пример за вертикални движения на земната кора са останките от древния храм в гр. Поцуоли в Неаполитанския залив, построен преди 2200 години. Върху колоните на този храм има следи, че те са били на дълбочина 7 m под морското равнище, след което са се издигнали над водата. Днес те отново потъват.

Освен фундаментално научно значение (за изучаване на процесите в земните недра) изследването на вертикалните движения на земната кора има и практическо значение – за строителството, при изучаване на сеизмични явления и др.

Карта на вартикалните движения на земната кора на територията на България

Фиг. 2.10. Карта на вартикалните движения на земната кора на територията на България

От картата на съвременните вертикални движения на територията на България (фиг. 2.10.) се вижда, че Североизточна България, Югоизточна България (районът на Бургас) и районът около София потъват със скорост до 2 mm/год., а значителна част от страната се издига със скорост до 2 mm/год., като в отделни райони тази скорост е по-голяма. За Родопския масив тя е почти 6 mm/год. – най-голямата скорост на издигане на земната кора на Балканския полуостров.

Една от причините за земекорните движения е стремежът за запазване на т. нар. изocтатично равновесие на земната кора.

Ако се сравнят гравитационните аномалии в планински и в равнинни райони, се установява, че в повечето случаи на планинските райони съответстват гравитационни минимуми, а на равнинните – гравитационни максимуми. Максимумите са по-добре изразени в обширни водни басейни. Тези факти могат да се обяснят с дефицит на маса под планинските масиви.

Закономерната връзка между големите хипсометрични нива (планинските масиви) и отрицателните гравитационни аномалии се нарича изостазия. Логично е да се предположи, че на малка дълбочина под земната повърхност налягането на даден вертикален стълб е толкова по-голямо, колкото по-голяма е височината на терена, но с увеличаване на дълбочината нарастващите налягания в стълбовете постепенно се изравняват. Дълбочината, на която наляганията на всички вертикални стълбове стават еднакви, се нарича ниво наизостатична компенсация. Под това ниво налягането продължава да расте, но вече с еднакви стойности.

За обясняване механизма на изостазията са изказани различни хипотези. СпоредПрат земната кора се състои от блокове, чиято плътност е толкова по-малка, колкото по-голяма е височината на терена, т.е. в континенталните области плътността на кората е по-малка, а в океанските – по-голяма. Според Ейриземната кора се състои от блокове с еднаква плътност, които плават в магмата (субстрата), като съгласно закона на Архимeд по-високите блокове (планинските масиви) потъват по-дълбоко. Изостатична компенсация се достига на дълбочината на най-дълбоко потъналия блок.

Двете хипотези не се различават принципно, а само по начина на разпределение на масите в земната кора. Най-вероятно изостатичната компенсация се осъществява както чрез изменение дебелината на земната кора, така и чрез хоризонтални изменения на плътността.

При нарушаване на изостатичното равновесие на земната кора възникват движения. Това става при процеси, свързани с промени на релефа на Земята (пренос на маси от високите към ниските места, от континентите към океаните и др.), в резултат на което се променя товарът върху земекорните блокове и едни части се издигат, а други – потъват. Скандинавският полуостров е характерен пример за издигане са земекорни блокове след разтопяването на огромни ледени маси. В обратна посока действа изостатичната компенсация в Антарктида и Гренландия, където дебелата ледена покривка е довела до потъване на кората им с около 200 m по-дълбоко, отколкото за останалите континенти.

Следователно изостазията представлява тенденцията към възстановяване на нарушено равновесие на земната кора.





Най-четени публикации за имоти:


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *